Правилото за две минути за Чунцин. истории
Правилото за две минути за Чунцин. истории
Blog Article
Образът на смъртта и как се променя героичното - в есетата на Ефрем Каранфилов
Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
Китайские национальные парки: природные чудеса Поднебесной.
— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало!
Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря.
Шега между близначки завършва с убийство в роман на Сандра Браун
Для отличия от всего «города центрального подчинения Чунцин» (то есть административной единицы), по отношению к собственно городу Чунцин и его ближайшим пригородам (населённому пункту; в официальной китайской системе понятия «населённый разкази Чунцин пункт» нет) в местной прессе часто используется неофициальный термин «главная городская зона» (кит. упр. 主城区, палл. чжучэнцюй).
— „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.
Если вы нашли ошибку, пожалуйста, воспользуйтесь формой для отправки сообщений об ошибках - ссылка или напишите в комментариях.
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
При поява на напрегнати ситуации не бива да оставаме безучастни. Разказът проникновено ни доказва, че планираният от нас резултат не бива да бъде на всяка цена.